Култура и изкуство

Културни центрове

Градски дом на културата, известен в миналото като Дом на Профсъюзите "Стефан Кираджиев"
Общински младежки дом "Спектър" на ул. "Авксентий Велешки"
Център за съвременно изкуство - Баня "Старинна"
Културен център "ТракАрт"
Военен клуб - Пловдив
Драматичен театър "Н. О. Масалитинов"
Народна библиотека Иван Вазов

Музика

Пловдивският симфоничен оркестър е първият извънстоличен държавен оркестър. Създаден е през 1945 г., а корените му са от 100-годишната оркестрова традиция в Пловдив. Пловдивската опера и балет са създадени през ноември 1953 г.През 1964 г. в Пловдив се създава Академията за музикално и танцово изкуство.Тя е второто висше учебно музикално заведение в България с огромен принос за развитието на българската музикална култура.Досега в Академията са се дипломирали над 6270 студенти по широк кръг специалности както от пъстрата палитра на различните изкуства, така и от сферата на педагогиката на обучение по музика, прославили България й извън нейните предели. Сред известните личности, завършили Академията са : проф.Найден Андреев - композитор, Мария Нейкова - композитор и певица, Кристиян Бояджиев - композитор, Митко Щерев - композитор, Юри Ступел - композитор; доц.Стефка Оникян - певица и преподавател по пеене в НМА "Панчо Владигеров" - София във факултета "Джаз и поп изкуство"; Румяна Георгиева - певица от гр. "Трик", Емил Василев - певец от гр. "Тоника", Теодосий Спасов - кавалджия; Пламен Петров, Здравко Петров, Никола Василев, Цветославия Бахариева, Албена Велева, Хелия Чавдарова, Галя Траянова, Валентин Янков - музикални редактори, продуценти и водещи на музикални предавания в Българското национално радио; Сава Ларсов - тонрежисьор в първо студио на БНР; проф.Д-р Ангел Ангелов - преподавател по симфонична оркестрация в АМТИИ; Галунка Калоферова - главен експерт по музика в МОН и мн. др.

Международно известни са пловдивските хорове "Детска китка" и "Евмолпея".

Изобразително изкуство

Пловдив е развит център на иконописта още от Средновековието. През Възраждането в града идват да работят майстори зографи от цялата страна, сред които са Димитър Зограф и синът му Зафир (Станислав Доспевски), Захари Зограф, Георги Данчов и др. След Освобождението, когато Пловдив е столица на Източна Румелия, тук работят големият български художник от чешки произход Иван Мърквичка и един от първите преподаватели в Държавното рисувателно училище Антон Митов. През 1912 г. е организирана изложба, на която са поканени всички художници от Южна България, с което се полага началото на Дружество на художниците с център Пловдив. В изложбата участват 16 автори, които стават и основатели на дружеството. В Дружеството участват основните фигури в българското изобразително изкуство по това време, като Христо Станчев, Сирак Скитник, Николай Райнов, Давид Перец, Даниел Дечев, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Владимир Рилски, Борис Ангелушев и др. През 50-те години Дружеството на пловдивските художници се включва в Съюза на българските художници.

Характерен възход е отбелязан през 60-те и 70-те години с изявите на цяло поколение творци с национално значение: Иван Кирков, Колю Витковски, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов - Слона, Енчо Пиронков, Христо Стефанов и др. Като силно начало на 90-те се явява дейността на едно от първите в страната младежки авангардни сдружения - група "Ръб", а в началото на новото хилядолетие и Сдружението за съвременно изкуство "Изкуство днес".

Още в края на 19 век в Пловдив се създава втората в страната Държавна художествена галерия след Националната в столицата. Днес фондът на Държавна художествена галерия ­ Пловдив, наброява над 6000 оригинални художествени произведения, експонирани в 4 различни сгради: Постоянна експозиция, къща музей "Златю Бояджиев" и Иконна сбирка на ул. "Съборна", Постоянна експозиция на Цанко Лавренов на ул. "Княз Александър I". През 1981 г. бе открита Постоянна експозиция на мексиканското изкуство, дарение от мексиканските художници в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Пловдивската художествена галерия днес е арт музей, който съхранява, опазва и показва част от най-ценните образци на средновековното, възрожденското, следосвобожденското и съвременно изкуство на България. В галерията се пази най-старото кавалетно произведение на българското изкуство - "Портрет на Софроний Врачански" от 1812 г., а също се съхранява и колекция от произведения на старата венецианска, френска, немска, холандска и фламандска живопис.

Днес в града под тепетата работят над 30 художествени галерии.

Литература и книгоиздаване

Пловдив има сериозни основания да се гордее като родно място на българската книга, книгоиздаване, книгоразпространение и периодичен печат, и като първия голям литературен център. През 1855 г. тук е създадено първото българско издателство от възрожденеца Христо Груев Данов.

Читалища

  • Читалище "Алеко Константинов", бул. "Шести септември" 160
  • Читалище "Г. Търнев", бул. "България" 146
  • Читалище "Възраждане", ул. "Стоян Чалъков" 1
  • Читалище "Захари Стоянов", ул. "Равнища" 4
  • Читалище "Иван Вазов", ул. "П. Р. Славейков" 33
  • Читалище "П. Р. Славейков", ул. "П. Д. Петков" 42
  • Читалище "Съвременник", ЖК "Тракия"
  • Читалище "Христо Г. Данов", бул. "Шести септември" 128
  • Читалище "Христо Ботев", ул. "Даме Груев" 1
  • Читалище "Христо Смирненски", ул. "Копривките" 15